Dumite-BG – онлайн речник за българския език

планинец

[pɫɐniˈnɛt͡s]

планинец значение:

Какво е планинец? Жител на планинска област.

1. (пряко) Жител на планинска област.
2. (туризъм) Любител на планината; опитен турист или алпинист.
Ударение
планине'ц
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пла-ни-нец
Род
мъжки
Мн. число
планинци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на планинец

(пряко)
  • Той е корав планинец, свикнал на суровите зими.
  • Местните планинци познават всяка пътека в гората.
(туризъм)
  • Като страстен планинец, той прекарваше всяка отпуска по върховете.

Синоними на планинец

Антоними на планинец

Как се пише планинец

Грешни изписвания: планинац, Плънинец, Планйнец
Думата се образува с наставката -ец.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:планина
Произлиза от съществителното 'планина' + суфикс за деятел или жител '-ец'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • суров планинец
  • опитен планинец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.