Dumite-BG – онлайн речник за българския език

планка

[ˈpɫaŋkɐ]

планка значение:

Какво е планка? Плоска метална (по-рядко дървена) плочка с отвори, която служи за свързване, укрепване или подлагане на машинни елементи и конструкции.

1. (техника) Плоска метална (по-рядко дървена) плочка с отвори, която служи за свързване, укрепване или подлагане на машинни елементи и конструкции.
2. (спорт) Упражнение за изометрична сила на коремната мускулатура (заемка от английски 'plank').
Ударение
пла'нка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
план-ка
Род
женски
Мн. число
планки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на планка

(техника)
  • Майсторът закрепи гредата с метална планка и винтове.
  • Трябва да се постави планка под болта, за да не потъне в дървото.
(спорт)
  • Всеки ден правя по две минути планка за стягане на корема.

Как се пише планка

Грешни изписвания: планга, плънка
Думата се пише с к. Проверка с формата за мн.ч.: планки.

Етимология

Произход:Немски / Руски
Оригинална дума:Planke / планка
Вероятно заемка през руски език (планка) от немски (Planke) или френски (planche), възлизащи към латинското 'planca' (дъска).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • метална планка
  • крепежна планка
  • свързваща планка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.