плантатор
[pɫɐnˈtatɔr]
плантатор значение:
Какво е плантатор? Собственик на голямо земеделско стопанство (плантация), в което се отглеждат монокултури (памук, кафе, тютюн и др.), обикновено в тропическите или субтропическите региони.
1. (аграрна икономика) Собственик на голямо земеделско стопанство (плантация), в което се отглеждат монокултури (памук, кафе, тютюн и др.), обикновено в тропическите или субтропическите региони.
- Ударение
- планта̀тор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- план-та-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- плантатори
Примери за използване на плантатор
(аграрна икономика)
- Богатият плантатор притежаваше хиляди хектари земя в Бразилия.
- Фамилията на стария плантатор управлява бизнеса от поколения.
Синоними на плантатор
Антоними на плантатор
Как се пише плантатор
Грешни изписвания: пландатор, плънтатор, плантътор, плантатур
Думата се пише с т в корена (от плантация).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:plantator
От латинското 'plantator' (който засажда), навлязло през западноевропейските езици (немски Plantage, френски planteur). Свързва се с колониалната епоха.
Употреба
Чести словосъчетания:
- едър плантатор
- робовладелец плантатор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
