Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пластач

[plɐsˈtat͡ʃ]

пластач значение:

Какво е пластач? Работник, който подрежда материали (като тютюневи листа, сено, кожи и др.) на пластове.

1. (селско стопанство / индустрия) Работник, който подрежда материали (като тютюневи листа, сено, кожи и др.) на пластове.
2. (техника) Машина или приспособление за автоматизирано нареждане на материали на пластове.
Ударение
пластàч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
плас-тач
Род
мъжки
Мн. число
пластачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пластач

(селско стопанство / индустрия)
  • Опитният пластач подреждаше тютюна внимателно, за да не се натроши.
  • В склада наеха допълнителни пластачи за сезона.
(техника)
  • Новият автоматичен пластач повиши производителността на линията двойно.

Как се пише пластач

Грешни изписвания: плъстач, пластъч
Пише се с а в корена (от пласт).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пластя
Производна дума, образувана от корена на глагола 'пластя' (нареждам на пластове) + наставка за деец '-ач'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.