Dumite-BG – онлайн речник за българския език

плацента

[pɫɐˈt͡sɛntɐ]

плацента значение:

Какво е плацента? Временен орган, който се образува в матката по време на бременност и осигурява обмяната на вещества и кислород между майчиния организъм и плода.

1. (Анатомия) Временен орган, който се образува в матката по време на бременност и осигурява обмяната на вещества и кислород между майчиния организъм и плода.
2. (Ботаника) Част от плодника на цвета, към която се прикрепват семепъпките.
Ударение
плацѐнта
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пла-цен-та
Род
женски
Мн. число
плаценти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на плацента

(Анатомия)
  • След раждането на бебето, лекарите изчакаха отделянето на плацентата.
  • Плацентата предпазва плода от вредни вещества чрез своята бариерна функция.
(Ботаника)
  • Разположението на плацентата е важен белег за класификацията на растенията.

Синоними на плацента

Как се пише плацента

Грешни изписвания: плаценка, плъцента

Думата се пише с ц. Буквата е е под ударение и се изговаря ясно.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:placenta
От латинското *placenta* (пирога, плоска пита), което е заемка от гръцкото *plakous* (плосък сладкиш), поради плоската форма на органа при човека.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отлепяне на плацентата
  • зрялост на плацентата

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.