Dumite-BG – онлайн речник за българския език

плацентен

[plaˈtsɛntɛn]

плацентен значение:

Какво е плацентен? Който се отнася до плацентата или е свързан с нея.

1. (биология/медицина) Който се отнася до плацентата или е свързан с нея.
2. (зоология) Който принадлежи към подклас бозайници, при които зародишът се развива в матката и се храни чрез плацента (Placentalia).
Ударение
плацѐнтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
пла-цен-тен
Род
мъжки
Мн. число
плацентни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на плацентен

(биология/медицина)
  • Плацентната бариера предпазва плода от вредни вещества.
(зоология)
  • Човекът принадлежи към групата на плацентните бозайници.

Антоними на плацентен

Как се пише плацентен

Грешни изписвания: плацентарен, плъцентен
Прилагателното име се образува с наставка -ен, добавена към основата на съществителното.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:placenta
От латинската дума 'placenta' (плацента), която първоначално означава 'плоска питка'. В биологичен контекст е заето чрез международната терминология.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • плацентен бозайник
  • плацентна бариера
  • плацентна тъкан

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.