Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пленен

[plɛˈnɛn]

пленен значение:

Какво е пленен? Който е взет в плен; лишен от свобода от врага по време на война.

1. (военно дело) Който е взет в плен; лишен от свобода от врага по време на война.
2. (преносно) Който е силно очарован, възхитен или завладян от нещо или някого.
Ударение
плене'н
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
пле-нен
Род
мъжки
Мн. число
пленени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пленен

(военно дело)
  • Плененият войник отказа да издаде информация на врага.
  • Всички пленени офицери бяха разпитани.
(преносно)
  • Публиката остана пленена от виртуозното изпълнение на пианиста.
  • Той беше пленен от красотата на планината.

Как се пише пленен

Грешни изписвания: плененн
В мъжки род единствено число миналите страдателни причастия се пишат с едно н. Двойно нн се появява само ако формата завършва на -енен в м.р. (което тук не е случаят).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:плен
Минало страдателно причастие от глагола *пленя* (хващам в плен, завладявам), старобългарски корен *плѣнъ*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пленен от красотата
  • пленен враг

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.