пленниче
[ˈplɛnnit͡ʃɛ]
пленниче значение:
Какво е пленниче? Малък по възраст пленник (дете) или пленник, към когото се изразява съжаление и съчувствие.
1. (пряко) Малък по възраст пленник (дете) или пленник, към когото се изразява съжаление и съчувствие.
- Ударение
- плéнниче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- плен-ни-че
- Род
- среден
- Мн. число
- пленничета
Примери за използване на пленниче
(пряко)
- Войниците погледнаха с жал към изплашеното пленниче.
Синоними на пленниче
Антоними на пленниче
Как се пише пленниче
Грешни изписвания: плениче, пленнйче
Думата запазва двойното нн от основната форма пленник, тъй като едната 'н' е от корена (плен), а другата от наставката (-ник/-ниче).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:плѣнъ
Произлиза от съществителното 'пленник', което има корен в старобългарското 'плѣнъ'. Добавена е умалителната наставка '-че'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- горкото пленниче
- изплашено пленниче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
