Енциклопедия на българския език

плодороден

[pɫodoˈrɔdɛn]

плодороден значение:

Какво е плодороден? За почва или земя: който има свойството да ражда обилно, да дава богата реколта.

1. (селкостопанство) За почва или земя: който има свойството да ражда обилно, да дава богата реколта.
2. (ботаника) За растение: който дава много плод.
Ударение
плодоро̀ден
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
пло-до-ро-ден
Род
мъжки
Мн. число
плодородни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на плодороден

(селкостопанство)
  • Тракийската низина е една от най-плодородните области в България.
(ботаника)
  • Тази година ябълковите дървета са изключително плодородни.

Синоними на плодороден

Антоними на плодороден

Как се пише плодороден

Сложната дума използва съединителна гласна о.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:плод + род
Сложна дума, образувана от основите на 'плод' и 'род' (раждам) със съединителна гласна 'о'. Калка на гръцкото 'karpophoros' или латинското 'frugifer'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • плодородна почва
  • плодородна година
  • плодороден край