Енциклопедия на българския език

поанта

[poˈantɐ]

поанта значение:

Какво е поанта? Основният, най-силният момент, заключителният акцент или смислов връх в произведение, виц, разказ или реч.

1. (литература и изкуство) Основният, най-силният момент, заключителният акцент или смислов връх в произведение, виц, разказ или реч.
2. (балет) Изпълнение на върха на пръстите (обикновено в мн.ч. – поанти, както и самите обувки за този танц).
Ударение
поа̀нта
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ан-та
Род
женски
Мн. число
поанти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поанта

(литература и изкуство)
  • Поантата на разказа се крие в последното изречение.
  • Не разбрах поантата на шегата.
(балет)
  • Балерината се изправи на поанти.

Антоними на поанта

Как се пише поанта

Грешни изписвания: поуанта, пуанта, поънта
Пише се с о и а (хиат), без 'у'.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:pointe
От френското 'pointe' (върха, острие, остроумие).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неочаквана поанта
  • танцувам на поанти
  • губя поантата