смисъл
[ˈsmisɐɫ]
смисъл значение:
Какво е смисъл? Вътрешно съдържание, същност или логическа основа на нещо (думи, действия, събития).
1. (общо) Вътрешно съдържание, същност или логическа основа на нещо (думи, действия, събития).
2. (философия) Цел, предназначение или разумно основание за съществуване.
- Ударение
- смѝсъл
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сми-съл
- Род
- мъжки
- Мн. число
- смисли
Примери за използване на смисъл
(общо)
- Не разбирам скрития смисъл на думите му.
- В това предложение няма никакъв смисъл.
(философия)
- Търсенето на смисъла на живота е вечна философска тема.
- Има ли смисъл да продължаваме този спор?
Синоними на смисъл
Антоними на смисъл
Как се пише смисъл
Грешни изписвания: смисълът (когато не е подлог), смисъла (когато е подлог), смйсъл, смисал
Думата завършва на -ъл. При членуване се подчинява на правилото за пълния и краткия член в мъжки род (смисълът е важен / разбрах смисъла).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сꙑслъ
Произлиза от старобългарската дума 'сꙑслъ', свързана с глагола 'мꙑслити' (мисля). Коренът е общославянски и се отнася до способността за разсъждение и разбиране.
Употреба
Чести словосъчетания:
- здрав смисъл
- двоен смисъл
- в пряк смисъл
- в преносен смисъл
Фразеологизми:
- няма смисъл
- в пълния смисъл на думата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
