победя
[pobɛˈdʲa]
победя значение:
Какво е победя? Да надвия противник в битка, състезание, игра или спор; да спечеля.
1. (общо) Да надвия противник в битка, състезание, игра или спор; да спечеля.
2. (преносно) Да преодолея трудност, чувство или препятствие.
- Ударение
- победя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-бе-дя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- побеждавам
Примери за използване на победя
(общо)
- Нашият отбор ще победи в утрешния мач.
- Армията успя да победи нашествениците.
(преносно)
- Тя успя да победи страха си от височини.
- Разумът победи чувствата.
Антоними на победя
Как се пише победя
Грешни изписвания: победа (като глагол), пубедя
В 1 л. ед.ч. окончанието е -я (аз победя̀). Формата победа е съществително име. Трябва да се внимава за променливото 'я' при спрежението (победиш, победят).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:побѣдити
Образуван от представка 'по-' и корен 'беда' (беда, нещастие), първоначално със значение 'преодолявам беда/трудност', впоследствие 'надвивам враг'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- победя врага
- победя в състезание
- победя с резултат
Фразеологизми:
- победителите не ги съдят
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
