Dumite-BG – онлайн речник за българския език

побеждаване

[pobɛʒ'davɐnɛ]

побеждаване значение:

Какво е побеждаване? Процесът на постигане на успех над противник в битка, състезание или спор; налагане на волята над другия.

1. (общо) Процесът на постигане на успех над противник в битка, състезание или спор; налагане на волята над другия.
2. (психология) Успешно справяне с трудности, пороци или вътрешни страхове.
Ударение
побежда̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-беж-да-ва-не
Род
среден
Мн. число
побеждавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на побеждаване

(общо)
  • Побеждаването на такъв силен противник изисква много тренировки.
  • Това е стратегия за сигурно побеждаване.
(психология)
  • Побеждаването на страха е първата стъпка към успеха.

Антоними на побеждаване

Как се пише побеждаване

Грешни изписвания: побеждавъне, побеждовоне, пубеждаване, побеждъване
В корена се пише е (беда). Съгласната е жд (от старобългарската промяна на 'д' в 'жд' при несвършен вид).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:побѣда
Отглаголно съществително от 'побеждавам'. Произлиза от 'победа', което е словообразувано от представка 'по-' и корен 'беда' (първоначално значение 'беда, нещастие', като 'победа' се тълкува като нанасяне на поражение/беда на врага или преодоляване на бедата).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • трудно побеждаване
  • окончателно побеждаване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.