побеля
[pobɛˈlʲɐ]
побеля значение:
Какво е побеля? Ставам бял на цвят; губя естествения си цвят и придобивам белота.
1. (пряко) Ставам бял на цвят; губя естествения си цвят и придобивам белота.
2. (за човек) Косата става бяла в резултат на старост или силен стрес.
- Ударение
- побеля̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-бе-ля
- Мн. число
- побелеят
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- побелявам
Примери за използване на побеля
(пряко)
- Върхът побеля от първия сняг.
- Лицето му побеля от ужас.
(за човек)
- Косата му побеля за една нощ след трагедията.
Синоними на побеля
Антоними на побеля
Как се пише побеля
Грешни изписвания: побелея, пубеля
Променливо Я: В основната форма и сегашно време се пише и изговаря 'я' (побеля̀). В минало свършено време (побеля̀х) също. Но пред 'е' и 'и' преминава в 'е' (напр. побелели, побелееш).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бѣлъ
От прилагателното 'бял'. Старобългарски 'бѣлѣти'. Представката 'по-' указва начало или пълнота на промяната на цвета.
Употреба
Чести словосъчетания:
- главата ми побеля
- побеля от яд
Фразеологизми:
- побеля ми главата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
