Dumite-BG – онлайн речник за българския език

побойнически

[pobojnit͡ʃɛski]

побойнически значение:

Какво е побойнически? Който е свойствен за побойник; изпълнен с агресия и насилие.

1. (пряко) Който е свойствен за побойник; изпълнен с агресия и насилие.
2. (като наречие) По начин, характерен за побойник.
Ударение
побо'йнически
Част на речта
прилагателно име, наречие
Сричкоделение
по-бой-ни-чес-ки
Род
мъжки
Мн. число
побойнически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на побойнически

(пряко)
  • Той имаше побойнически нрав и често влизаше в конфликти.
  • Групата прояви побойнически манталитет след мача.
(като наречие)
  • Държеше се побойнически с по-слабите.

Антоними на побойнически

Как се пише побойнически

Грешни изписвания: побоинически, пубойнически, побуйнически, побойнйчески, побойническй
Пише се с й (кратко и) след гласната о.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:побойник
Произлиза от съществителното 'побойник' (човек, който налита на бой) + наставка за прилагателно -ески/ски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • побойнически нрав
  • побойнически прояви

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.