побойничество
[poˈbɔjnit͡ʃɛstvo]
побойничество значение:
Какво е побойничество? Поведение, характерно за побойник; склонност към физическа агресия и нанасяне на побои.
1. (пряко) Поведение, характерно за побойник; склонност към физическа агресия и нанасяне на побои.
- Ударение
- побо̀йничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-бой-ни-чес-тво
- Род
- среден
- Мн. число
- няма (само ед.ч.)
Примери за използване на побойничество
(пряко)
- Неговото побойничество стана причина за изключването му от училище.
- Законът предвижда строги наказания за хулиганство и побойничество.
Синоними на побойничество
Как се пише побойничество
Грешни изписвания: побойничесво, пубойничество, побуйничество, побоиничество, побойнйчество, побойничеству
Думата се пише с й (побойничество), тъй като коренът е бой. Наставката е -чество.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бой
Произлиза от съществителното 'побойник' (човек, който бие, налита на бой) + наставката за качество/поведение '-чество'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- склонност към побойничество
- прояви на побойничество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
