поборничество
[poˈbɔrnit͡ʃɛstvo]
поборничество значение:
Какво е поборничество? Дейност на поборник; активна борба и застъпничество за някаква обществена кауза, идея или свобода.
1. (история/политика) Дейност на поборник; активна борба и застъпничество за някаква обществена кауза, идея или свобода.
2. (история) Качеството или званието на поборник (особено за участниците в българското националноосвободително движение).
- Ударение
- побо̀рничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-бор-ни-че-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- поборничества
Примери за използване на поборничество
(история/политика)
- Неговото поборничество за национална независимост остава в историята.
(история)
- Държавата отпуска пенсия за поборничество на опълченците.
Синоними на поборничество
Антоними на поборничество
Как се пише поборничество
Грешни изписвания: пуборничество, побурничество, поборнйчество, поборничеству
Пише се с о (поборник) и наставка -чество.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:поборник
Произлиза от съществителното 'поборник' (борец за права/свобода) + наставка за абстрактни съществителни '-ество'. Корен 'бор' (боря се).
Употреба
Чести словосъчетания:
- активно поборничество
- пенсия за поборничество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
