побуча
[pobuˈt͡ʃa]
побуча значение:
Какво е побуча? Издавам бучене, силен шум или тътен за известно време.
1. (физика/природа) Издавам бучене, силен шум или тътен за известно време.
2. (преносно) Говоря високо, карам се или недоволствам шумно за кратко.
- Ударение
- побуча̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-бу-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- побучавам
Примери за използване на побуча
(физика/природа)
- Моторът побуча малко и угасна.
- Вятърът побуча в комина и стихна.
(преносно)
- Той побуча, побуча, па се кротна.
Антоними на побуча
Как се пише побуча
Грешни изписвания: пубуча, побоча
Пише се с у в корена буч-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бучати
От 'буча' (издавам силен, монотонен звук). Коренът 'буч-' е звукоподражателен. Представката 'по-' ограничава действието във времето.
Употреба
Чести словосъчетания:
- побуча и спра
- побуча в комина
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
