побуяване
[po.buˈja.vɐ.nɛ]
побуяване значение:
Какво е побуяване? Процес на бързо и силно израстване на растителност; ставане по-буен, по-гъст.
1. (ботаника) Процес на бързо и силно израстване на растителност; ставане по-буен, по-гъст.
2. (преносно) Проява на буйство, арогантност или необуздано поведение за определен период.
- Ударение
- побуя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-бу-я-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- побуявания
Примери за използване на побуяване
(ботаника)
- След дъждовете започна масово побуяване на тревата.
- Забелязва се побуяване на посевите.
(преносно)
- Неговото побуяване в кръчмата беше кратковременно.
Синоними на побуяване
Как се пише побуяване
Грешни изписвания: побояване, пубуяване, побуявъне
Пише се с 'у' в корена (от буен).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:буен
От глагола 'побуя/побуявам', произлизащ от прилагателното 'буен' (силен, бурно растящ).
Употреба
Чести словосъчетания:
- побуяване на тревата
- рязко побуяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
