побългаря
[pobɐɫˈɡarʲɐ]
побългаря значение:
Какво е побългаря? Придавам български характер, вид или форма на нещо чуждо; правя нещо да изглежда или звучи като българско.
1. (пряко) Придавам български характер, вид или форма на нещо чуждо; правя нещо да изглежда или звучи като българско.
2. (историческо) Асимилирам етнически или културно чуждо население към българската народност.
3. (разговорно) Преправям или ремонтирам техническо устройство по импровизиран, нестандартен начин (често с подръчни материали).
- Ударение
- побъ̀лгаря
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-бъл-га-ря
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- побългаря се
- Видова двойка
- побългарявам
Примери за използване на побългаря
(пряко)
- Режисьорът се опита да побългаря пиесата, като смени имената на героите.
- Успяха да побългарят интерфейса на софтуера само за седмица.
(историческо)
- Политиката в миналото целеше да побългари граничните райони.
(разговорно)
- Нямахме оригинална част, затова майсторът реши да я побългаря с тел и тиксо.
Синоними на побългаря
Антоними на побългаря
Как се пише побългаря
Грешни изписвания: побългъря, по-българя, пубългаря, побалгаря
Глаголът се пише слято. Коренът съдържа 'а' (българин), което се запазва.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:българин
Образувана от префикс 'по-' и корен 'българ-' (от етнонима българин) + глаголна наставка. Първоначалното значение е свързано с асимилация или придаване на български черти.
Употреба
Чести словосъчетания:
- побългаря софтуер
- побългаря текст
- побългаря име
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
