повеление
[povɛˈlɛniɛ]
повеление значение:
Какво е повеление? Висша заповед, наредба или разпореждане, обикновено идваща от авторитетна инстанция (владетел, бог, съдба).
1. (книжовно) Висша заповед, наредба или разпореждане, обикновено идваща от авторитетна инстанция (владетел, бог, съдба).
- Ударение
- повелѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ве-ле-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- повеления
Примери за използване на повеление
(книжовно)
- Той изпълни царското повеление без възражения.
- По божие повеление народът тръгна на път.
Синоними на повеление
Как се пише повеление
Грешни изписвания: повеленйе, пувеление
Съществителните имена от среден род, завършващи на -ие, се изписват с 'ие' в края, а не с 'йе'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:повелѣти
От глагола 'повелявам' (да заповядвам). Свързано със старобългарското 'велѣти' (говоря, нареждам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- царско повеление
- божие повеление
- строго повеление
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
