повелителка
[povɛˈlitɛlkɐ]
повелителка значение:
Какво е повелителка? Жена, която притежава власт и господство; господарка, владетелка.
1. (книжовно / поетично) Жена, която притежава власт и господство; господарка, владетелка.
- Ударение
- повелѝтелка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ве-ли-тел-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- повелителки
Примери за използване на повелителка
(книжовно / поетично)
- Тя се държеше като повелителка на света.
- Древната повелителка на Египет оставила величествени храмове.
Синоними на повелителка
Как се пише повелителка
Грешни изписвания: повелика, повилителка, пувелителка, повелйтелка
Пише се с е след в (от повеля). Съдържа наставката -тел-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:повелител
Женски род на съществителното 'повелител', образувано от глагола 'повеля' (заповядам) + наставка '-тел' + наставка за ж.р. '-ка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- повелителка на бурите
- повелителка на сърцата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
