Dumite-BG – онлайн речник за българския език

поверениче

[povɛrɛˈnit͡ʃɛ]

поверениче значение:

Какво е поверениче? Млад, неопитен или дребен на ръст повереник (лице, натоварено с поръчение или грижа).

1. (общо) Млад, неопитен или дребен на ръст повереник (лице, натоварено с поръчение или грижа).
2. (преносно) Иронично или пренебрежително наименование за някого, който сляпо изпълнява чужди поръчки; марионетка.
Ударение
поверенѝче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ве-ре-ни-че
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
повереничета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поверениче

(общо)
  • Изпратиха едно младо поверениче да донесе документите.
(преносно)
  • Той е просто едно послушно поверениче на началника си.

Антоними на поверениче

Как се пише поверениче

Грешни изписвания: повереничйе, поверенче, пуверениче, поверенйче
Думата се образува с наставката -че, добавена към основата на мъжки род повереник, като к се заменя с ч (палатализация).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣра
Умалителна форма на съществителното 'повереник'. Произлиза от глагола 'поверя' (по- + вяра), с корен в праславянското *věra (вяра, доверие).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • младо поверениче
  • послушно поверениче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.