повест
[ˈpɔvɛst]
повест значение:
Какво е повест? Епически литературен вид, който по обем и сюжетно развитие заема междинно място между разказа и романа. Обикновено проследява един основен сюжетен мотив или период от живота на героя.
1. (литература) Епически литературен вид, който по обем и сюжетно развитие заема междинно място между разказа и романа. Обикновено проследява един основен сюжетен мотив или период от живота на героя.
2. (остаряло) Разказ, история или предание за минали събития.
- Ударение
- по̀вест
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-вест
- Род
- женски
- Мн. число
- повести
Примери за използване на повест
(литература)
- Повестта 'Чичовци' от Иван Вазов е класически образец в българската литература.
- Той прочете кратка повест за войната.
(остаряло)
- Старият летописец започна своята повест за царете.
Как се пише повест
Грешни изписвания: повезт, повес, пувест
Думата завършва на -т. Проверка се прави с формата за множествено число: повести (чува се ясно 'т').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:повѣсть
От старобългарското 'повѣсть' (разказ, известие), производно на глагола 'повѣдати' (разказвам, съобщавам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- историческа повест
- героична повест
- пиша повест
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
