повиквателно
[povikˈvatɛɫno]
повиквателно значение:
Какво е повиквателно? Официален писмен документ, с който някой се призовава да се яви някъде (в съд, в армията и др.); призовка.
1. (администрация) Официален писмен документ, с който някой се призовава да се яви някъде (в съд, в армията и др.); призовка.
2. (пряко) По начин, който изразява подкана или викане (като наречие).
- Ударение
- повиква̀телно
- Част на речта
- съществително име, наречие
- Сричкоделение
- по-вик-ва-тел-но
- Род
- среден
- Мн. число
- повиквателни
Примери за използване на повиквателно
(администрация)
- Получих повиквателно за казармата.
- Пощальонът донесе повиквателно от съда.
(пряко)
- Тя го погледна повиквателно.
- Махаше повиквателно с ръка към нас.
Синоними на повиквателно
Антоними на повиквателно
Как се пише повиквателно
Грешни изписвания: повикватело, повеквателно, пувиквателно, повйквателно, повиквътелно, повиквателну
Образувано от по- + викам + наставки. Пише се с и в корена.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:викам
Субстантивирано среден род на прилагателното 'повиквателен' или наречие от същата основа.
Употреба
Чести словосъчетания:
- военно повиквателно
- гледам повиквателно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
