подвижница
[podˈviʒnit͡sɐ]
подвижница значение:
Какво е подвижница? Жена, която се е отдала на суров религиозен живот, аскетизъм и молитва; монахиня или отшелница, известна със своята духовна сила.
1. (религия) Жена, която се е отдала на суров религиозен живот, аскетизъм и молитва; монахиня или отшелница, известна със своята духовна сила.
2. (преносно) Жена, която самоотвержено работи за някаква висока обществена, културна или научна кауза (висок стил).
- Ударение
- подвѝжница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- под-виж-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- подвижници
Примери за използване на подвижница
(религия)
- Света Петка е почитана като велика подвижница на вярата.
- Тя живееше в манастира като скромна подвижница, отдадена на пост и молитва.
(преносно)
- Тя бе истинска подвижница на народната просвета.
Антоними на подвижница
Как се пише подвижница
Грешни изписвания: подвижнитца, пудвижница, подвйжница, подвижнйца
Думата се пише с 'ж', тъй като произлиза от корена на думата 'подвиг' (с редуване г-ж) и 'движа'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:подвигъ
Произлиза от съществителното 'подвиг' (героична постъпка, саможертва) с наставка за деец от женски род '-ница'. В старобългарския и църковнославянския контекст се свързва с 'движение' на духа и аскетизъм.
Употреба
Чести словосъчетания:
- духовна подвижница
- велика подвижница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
