познаване
[poˈznavɐnɛ]
познаване значение:
Какво е познаване? Наличие на знания, осведоменост или опит в определена област; разбиране на същността на нещо.
1. (общо) Наличие на знания, осведоменост или опит в определена област; разбиране на същността на нещо.
2. (взаимоотношения) Състояние на лична запознатост с някого; поддържане на връзки.
3. (психология) Процес на разпознаване или идентификация на обект или лице чрез паметта.
- Ударение
- позна̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- поз-на-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- познавания
Примери за използване на познаване
(общо)
- Дълбокото познаване на историята му помагаше в анализите.
- Изисква се отлично познаване на компютърните системи.
(взаимоотношения)
- Нашето познаване датира още от студентските години.
- Познаването с влиятелни личности му отвори много врати.
(психология)
- Познаването на извършителя беше затруднено от маската.
Синоними на познаване
Антоними на познаване
Как се пише познаване
Грешни изписвания: познавани, познаваня, пузнаване, познъване, познавъне
Като отглаголно съществително от несвършен вид, думата се пише с -а- в наставката (познавам -> познаване).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:познати
Произлиза от праславянския корен *znati с префикс *po-. Сродна с думи в почти всички индоевропейски езици (гръцки gignosko, латински cognoscere).
Употреба
Чести словосъчетания:
- добро познаване
- взаимно познаване
- познаване на закона
Фразеологизми:
- познаване от пръв поглед
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
