Dumite-BG – онлайн речник за българския език

познавателен

[poznɐvatɛlɛn]

познавателен значение:

Какво е познавателен? Който се отнася до познанието като процес на отразяване на действителността в съзнанието.

1. (философия / психология) Който се отнася до познанието като процес на отразяване на действителността в съзнанието.
2. (общо) Който служи за обогатяване на знанията; образователен.
Ударение
познава̀телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
по-зна-ва-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
познавателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на познавателен

(философия / психология)
  • Детето навлиза в активен етап на своите познавателни способности.
  • Познавателният процес изисква натрупване на опит.
(общо)
  • Филмът имаше силен познавателен характер.
  • Организирахме познавателна екскурзия до старите столици.

Антоними на познавателен

Как се пише познавателен

Грешни изписвания: познавателин, пузнавателен, познъвателен, познавътелен
Пише се с о в първата сричка (по- е представка). Наставката е -телен.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:знати
От глагола 'познавам', с корен 'зна-' (знание) и наставка '-телен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • познавателна дейност
  • познавателен интерес
  • познавателна книжка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.