поизкуфея
[poiskuˈfɛjɐ]
поизкуфея значение:
Какво е поизкуфея? Започвам да губя умствените си способности, обикновено поради старост; оглупявам леко.
1. (разговорно) Започвам да губя умствените си способности, обикновено поради старост; оглупявам леко.
2. (преносно) Ставам празен, безсъдържателен (за плод, ядка или човек).
- Ударение
- поизкуфèя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-из-ку-фе-я
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- поизкуфявам
Примери за използване на поизкуфея
(разговорно)
- Дядото се шегуваше, че е започнал да поизкуфея с годините.
- Ако стоя тук сам още дълго, ще поизкуфея напълно.
(преносно)
- Орехите са престояли и са поизкуфели.
Антоними на поизкуфея
Как се пише поизкуфея
Грешни изписвания: поискуфея, поизкофея, пуизкуфея, пойзкуфея, поизкувея
Пише се с у в корена. Представката из- запазва звучността си пред беззвучната 'к' при писане, макар да се обеззвучава при изговор.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:куф
От корена 'куф' (кух, празен), свързан с 'куфар' или диалектното 'куф' (глупав), + наставка за глагол. Представките по- и из- придават значение на частичост и резултатност.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
