поило
[poˈiɫo]
поило значение:
Какво е поило? Място или съд (корито, улей), където се поят домашни животни.
1. (селско стопанство) Място или съд (корито, улей), където се поят домашни животни.
2. (разговорно) Течност за пиене (често с пренебрежителен нюанс за качеството ѝ) или буламач.
- Ударение
- поѝло
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-и-ло
- Род
- среден
- Мн. число
- поила
Примери за използване на поило
(селско стопанство)
- Конете се насочиха към каменното поило в края на двора.
- Водата в поилото беше замръзнала през нощта.
(разговорно)
- Това кафе е такова поило, че не може да се пие.
- Забъркаха някакво сладко поило за децата.
Как се пише поило
Грешни изписвания: поилу, пуило, пойло
Думата завършва на -о, тъй като е съществително име от среден род.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поити
Произлиза от глагола 'поя' (давам вода) + наставка '-ло' за място или оръдие на действие. Сродна с общославянски корени за пиене/напояване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- каменно поило
- общо поило
- автоматично поило
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
