Dumite-BG – онлайн речник за българския език

покана

[poˈkanɐ]

покана значение:

Какво е покана? Устно или писмено обръщение към някого с предложение да отиде някъде, да присъства на нещо или да извърши нещо.

1. (Общо) Устно или писмено обръщение към някого с предложение да отиде някъде, да присъства на нещо или да извърши нещо.
2. (Документално) Писмен документ (картичка, писмо), съдържащ такова обръщение.
Ударение
пока'на
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ка-на
Род
женски
Мн. число
покани
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на покана

(Общо)
  • Получихме официална покана за сватбата.
  • Той отхвърли поканата за вечеря.
(Документално)
  • Поканите бяха отпечатани на луксозна хартия със златен надпис.

Синоними на покана

Антоними на покана

Как се пише покана

Грешни изписвания: пукана, покъна
Думата се пише с о (представка по-), а не с 'у'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:по- + каня
Отглаголно съществително, произлизащо от глагола 'каня' с представка 'по-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • официална покана
  • покана за участие
  • отправям покана
  • приемам покана

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.