покарване
[poˈkarvɐnɛ]
- Ударение
- пока̀рване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-кар-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- покарвания
Как се пише покарване
Грешни изписвания: покарвани, пукарване, покърване, покарвъне
Думата е отглаголно съществително име. Пише се с 'о' в представката по-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:карам
От глагола 'покарвам', който в този контекст има специфично значение за растеж. Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- покарване на зъби
- покарване на мустаци
- покарване на трева
- първо покарване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
