Dumite-BG – онлайн речник за българския език

покаял

[poˈkajɐl]

покаял значение:

Какво е покаял? Минало свършено деятелно причастие от 'покая се'. Означава лице, което е извършило действие на разкаяние, признало е греховете или грешките си и изпитва съжаление за тях.

1. (религия/етика) Минало свършено деятелно причастие от 'покая се'. Означава лице, което е извършило действие на разкаяние, признало е греховете или грешките си и изпитва съжаление за тях.
Ударение
пока̀ял
Част на речта
глагол
Сричкоделение
по-ка-ял
Род
мъжки
Мн. число
покаяли
Вид
свършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на покаял

(религия/етика)
  • Покаял се грешник е по-мил на Бога от праведник, който се гордее.
  • Той, дълбоко покаял се за постъпката си, поиска прошка.

Синоними на покаял

Антоними на покаял

Как се пише покаял

Грешни изписвания: покаел, пукаял, покъял
Правило за променливото 'я': пред твърда сричка и под ударение се пише 'я' (пока-Я-л), но пред мека сричка се превръща в 'е' (пока-Е-ли).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:каꙗти сѧ
Минало свършено деятелно причастие от глагола 'покая се'. Коренът е общославянски *kajati (sę).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • искрено покаял се
  • дълбоко покаял се

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.