Dumite-BG – онлайн речник за българския език

покаян

[poˈkajan]

покаян значение:

Какво е покаян? Който е изразил съжаление за греховете или грешките си и е поискал прошка; който се е разкаял.

1. (религия/етика) Който е изразил съжаление за греховете или грешките си и е поискал прошка; който се е разкаял.
Ударение
покáян
Част на речта
прилагателно име, глагол
Сричкоделение
по-ка-ян
Род
мъжки
Мн. число
покаяни
Вид
свършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на покаян

(религия/етика)
  • Покаяният грешник потърси утеха в църквата.
  • Тя го погледна с покаян вид.

Синоними на покаян

Антоними на покаян

Как се пише покаян

Грешни изписвания: покаен, пукаян, покъян
Думата съдържа променливо я. В м.р. ед.ч. се пише покаян, но в мн.ч. преминава в 'е' (покаени) според ятовия преглас, ако ударението се премести или са налице меки срички.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:каꙗти сѧ
Минало страдателно причастие от глагола 'покая се'. Коренът е общославянски, свързан със значението на изпитване на вина и желание за изкупление.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • покаян грешник
  • покаян вид

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.