покаяник
[pokɐˈjanik]
покаяник значение:
Какво е покаяник? Човек, който изпитва дълбоко съжаление за извършените грехове или постъпки и търси прошка.
1. (религия / етика) Човек, който изпитва дълбоко съжаление за извършените грехове или постъпки и търси прошка.
- Ударение
- покая̀ник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ка-я-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- покаяници
Примери за използване на покаяник
(религия / етика)
- Той влезе в църквата като смирен покаяник.
- Бившият престъпник сега живееше като покаяник в манастира.
Синоними на покаяник
Как се пише покаяник
Грешни изписвания: покаянник, покъяник, пукаяник, покаянйк
Пише се с едно 'н'. Думата е образувана с наставка '-ник', а не '-нник'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:покаяти сѧ
Произлиза от глагола 'покая се' с наставка за лице '-ник'. Коренът е свързан с 'цена', 'ценка' (в смисъл на изкупление, разплата).
Употреба
Чести словосъчетания:
- смирен покаяник
- разкаял се грешник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
