покаятелен
[pokɐˈjatɛlɛn]
покаятелен значение:
Какво е покаятелен? Който изразява разкаяние, съжаление за извършен грях или грешка; който е свързан с акта на покаяние.
1. (пряко) Който изразява разкаяние, съжаление за извършен грях или грешка; който е свързан с акта на покаяние.
- Ударение
- покая́телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- по-ка-я-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- покаятелни
Примери за използване на покаятелен
(пряко)
- Той говореше с тих, покаятелен глас.
- В църквата се четеше покаятелен канон.
Как се пише покаятелен
Грешни изписвания: покаятелан, покоятелен, пукаятелен, покъятелен
Пише се с я в корена след к и с е в наставката -телен.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:покаѧти сѧ
Произлиза от глагола 'покая се' (старобълг. 'покаѧти сѧ'), свързан с корена 'цена' (срв. 'каене', 'отплата'). Наставката '-телен' формира прилагателно, означаващо качество или предназначение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- покаятелен канон
- покаятелен псалм
- покаятелен тон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
