поклонник
[poˈklɔnnik]
поклонник значение:
Какво е поклонник? Вярващ човек, който посещава свети места (манастири, храмове, гробници) с религиозна цел за поклонение.
1. (религия) Вярващ човек, който посещава свети места (манастири, храмове, гробници) с религиозна цел за поклонение.
2. (преносно) Човек, който изпитва силна почит, възхищение или обожание към някого или нещо (личност, изкуство, идея).
- Ударение
- покло̀нник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-клон-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- поклонници
Примери за използване на поклонник
(религия)
- Хиляди поклонници се стекоха в Йерусалим за Великден.
- Групата поклонници извървя целия път до Рилския манастир пеша.
(преносно)
- Той е страстен поклонник на класическата музика.
- Като дългогодишен поклонник на нейната поезия, той присъстваше на всички четения.
Как се пише поклонник
Грешни изписвания: поклоник, пуклонник, поклунник, поклоннйк
Думата се пише с двойно н (нн), защото се образува от корен, завършващ на -н (поклон), и наставка, започваща с н- (-ник).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:поклон
Произлиза от съществителното 'поклон' + наставка за деятел '-ник'. Коренът е свързан със старобългарския глагол 'кланяти сѧ'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ревностен поклонник
- тълпи от поклонници
- поклонник на красотата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
