поклонница
[poˈklɔnnit͡sɐ]
поклонница значение:
Какво е поклонница? Жена, която извършва поклонение (посещение) на свети места с религиозна цел.
1. (религия) Жена, която извършва поклонение (посещение) на свети места с религиозна цел.
2. (преносно) Жена, която изпитва силно възхищение, почит или обожание към някого или нещо (личност, изкуство, идея).
- Ударение
- покло̀нница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-клон-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- поклоннички / поклонници (рядко)
Примери за използване на поклонница
(религия)
- Множество поклонници се стекоха пред чудотворната икона.
- Тя се завърна като хаджийка и ревностна поклонница на Божи гроб.
(преносно)
- Тя е страстна поклонница на оперното изкуство.
- Възрастната дама бе дългогодишна поклонница на поета.
Синоними на поклонница
Антоними на поклонница
Как се пише поклонница
Грешни изписвания: поклоница, пуклонница, поклунница, поклоннйца
Думата се пише с двойно нн. Едното 'н' е от корена (поклон), а другото от наставката (-ница).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поклонъ
Произлиза от съществителното 'поклон' + наставката за деятел от женски род '-ница'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ревностна поклонница
- страстна поклонница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
