Dumite-BG – онлайн речник за българския език

поклонничество

[pokˈlɔnnit͡ʃɛstvo]

поклонничество значение:

Какво е поклонничество? Пътуване на вярващи хора до свещено място с религиозна цел – за молитва, покаяние или благодарност.

1. (религия) Пътуване на вярващи хора до свещено място с религиозна цел – за молитва, покаяние или благодарност.
2. (преносно) Посещение на място, свързано с живота на велика личност или историческо събитие, като израз на дълбока почит.
Ударение
покло̀нничество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-клон-ни-че-ство
Род
среден
Мн. число
поклонничества
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поклонничество

(религия)
  • Всяка година хиляди вярващи извършват поклонничество до Божи гроб.
  • Организира се поклонничество до Рилския манастир.
(преносно)
  • Феновете направиха своеобразно поклонничество до дома на писателя.

Синоними на поклонничество

Как се пише поклонничество

Грешни изписвания: поклоничество, пуклонничество, поклунничество, поклоннйчество, поклонничеству
Думата се пише с двойно нн, защото е образувана от корена поклон + наставка -ник (поклонник) и последваща наставка. Струпаните 'н' се запазват.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поклонъ
Дериват на 'поклонник', което идва от 'поклон' (почтително навеждане, отдаване на почит). Свързано е със старинната традиция за посещение на свети места.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • религиозно поклонничество
  • масово поклонничество
  • място за поклонничество

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.