покойница
[poˈkɔjnit͡sɐ]
покойница значение:
Какво е покойница? Жена, която е починала; мъртва жена.
1. (пряко) Жена, която е починала; мъртва жена.
- Ударение
- поко̀йница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-кой-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- покойници
Примери за използване на покойница
(пряко)
- Близките се събраха, за да изпратят покойницата в последния ѝ път.
- В църквата бе отслужена панихида за покойницата.
Антоними на покойница
Как се пише покойница
Грешни изписвания: покоинница, пукойница, покуйница, покоиница, покойнйца
Думата се пише с й след гласната о и с едно н в наставката -ница.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:покои
Произлиза от корена 'покой' (мир, тишина, смърт) + наставка за деец от женски род '-ница'. Свързана с глагола 'почивам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- уважаемата покойница
- домът на покойницата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
