покупател
[pokʊˈpatɛl]
покупател значение:
Какво е покупател? Лице или организация, която придобива стока или услуга срещу заплащане; официално наименование за купувач в търговски и правни контексти.
1. (пряко) Лице или организация, която придобива стока или услуга срещу заплащане; официално наименование за купувач в търговски и правни контексти.
- Ударение
- покупа̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ку-па-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- покупатели
Примери за използване на покупател
(пряко)
- Договорът задължава покупателя да плати пълната сума в срок от десет дни.
- Потенциалните покупатели на имота направиха оглед вчера.
Синоними на покупател
Как се пише покупател
Грешни изписвания: покопател, пукопател, пукупател, покупътел
Думата се пише с о в първата сричка (представка по-) и с у във втората (корен куп-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:покупка
Произлиза от съществителното 'покупка' с наставка '-тел' за деятел. Коренът е славянски (куп-), свързан с действията купуване и търговия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- добросъвестен покупател
- потенциален покупател
- права на покупателя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
