пол
[pɔɫ]
пол значение:
Какво е пол? Съвкупност от генетични и физиологични характеристики, които разграничават мъжките от женските организми.
1. (биология) Съвкупност от генетични и физиологични характеристики, които разграничават мъжките от женските организми.
2. (граматика) Граматична категория, присъща на имената и глаголите в някои езици (мъжки, женски и среден род).
3. (социология) Социален пол (джендър); съвкупност от социално изградени роли, поведения и идентичности.
- Ударение
- по̀л
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пол
- Род
- мъжки
- Мн. число
- полове
Примери за използване на пол
(биология)
- Определянето на пола на бебето стана с ултразвук.
- При някои влечуги полът зависи от температурата на яйцата.
(граматика)
- В българския език съществителните имат граматичен пол (род).
- Думата 'дърво' е от среден пол (род).
(социология)
- Дискусията засегна равенството между половете на работното място.
Синоними на пол
Как се пише пол
Думата се пише с о. Не бива да се бърка с корена 'полу-' (половина).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:полъ
От праславянското *polъ (половина, част), което е развило значението на 'разделение' и оттам 'вид', 'род' (разделението на хората на мъже и жени).
Употреба
Чести словосъчетания:
- мъжки пол
- женски пол
- слабият пол
- красивият пол
Фразеологизми:
- слабият пол
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
