ползвател
[poɫzˈvatɛl]
ползвател значение:
Какво е ползвател? Лице (физическо или юридическо), което използва дадено право, имот, услуга или продукт.
1. (право/администрация) Лице (физическо или юридическо), което използва дадено право, имот, услуга или продукт.
- Ударение
- ползва̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- полз-ва-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ползватели
Примери за използване на ползвател
(право/администрация)
- Крайният ползвател на услугата трябва да подпише декларацията.
- Агенцията води регистър на ползвателите на земеделски земи.
Синоними на ползвател
Антоними на ползвател
Как се пише ползвател
Грешни изписвания: ползувател, пулзвател, ползвътел
Основната форма в съвременния език е с -ва-, формата ползувател е остаряла (архаична).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:полза
Образувано от глагола 'ползвам' с наставка '-тел' за деятел. Коренът 'полза' е заемка от руски или църковнославянски, с първоизточник 'лѣзъ' (лек).
Употреба
Чести словосъчетания:
- краен ползвател
- недобросъвестен ползвател
- регистриран ползвател
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
