Dumite-BG – онлайн речник за българския език

полином

[pɔ.li.ˈnɔm]

полином значение:

Какво е полином? Алгебричен израз, представляващ сума от краен брой едночлени (мономи), състоящи се от променливи и коефициенти.

1. (Математика / Алгебра) Алгебричен израз, представляващ сума от краен брой едночлени (мономи), състоящи се от променливи и коефициенти.
Ударение
полино̀м
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ли-ном
Род
мъжки
Мн. число
полиноми
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на полином

(Математика / Алгебра)
  • Разложихме полинома на множители.
  • Квадратният тричлен е частен случай на полином.

Синоними на полином

Как се пише полином

Грешни изписвания: поли-ном, поленом, пулином, полйном, полинум

Пише се с и (от гръцкото poly) и о.

Етимология

Произход:Гръцки / Латински
Оригинална дума:polys (много) + nomen (име)
Терминът е образуван по аналогия с 'бином', използвайки гръцкото 'poly' (много) и латинския корен за име/член. Навлязъл в българския език чрез западноевропейските езици (френски/немски).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • полином на Тейлър
  • характеристичен полином
  • степен на полином

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.