Dumite-BG – онлайн речник за българския език

полировач

[poliroˈvat͡ʃ]

полировач значение:

Какво е полировач? Работник, специалист по полиране на повърхности (метали, дърво, камък и др.).

1. (професия) Работник, специалист по полиране на повърхности (метали, дърво, камък и др.).
2. (техника) Инструмент или машина за полиране (по-рядка употреба, обикновено се нарича полираща машина).
Ударение
полирова'ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ли-ро-вач
Род
мъжки
Мн. число
полировачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на полировач

(професия)
  • В мебелния цех работят трима опитни полировачи.
  • Полировачът внимателно обработи повърхността на мрамора.
(техника)
  • Автоматичният полировач завърши детайла за минути.

Синоними на полировач

Как се пише полировач

Грешни изписвания: полирувач, пулировач, полйровач, полировъч
Втората гласна е 'и', третата е 'о' (от корена на глагола).

Етимология

Произход:Немски / Руски
Оригинална дума:polieren / полировать
От глагола полирам (с френски/латински корен polir/polio), навлязъл чрез немски или руски, плюс наставка -ач за деец.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • полировач на мебели
  • автомобилен полировач

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.