полковник
[poɫˈkɔvnik]
полковник значение:
Какво е полковник? Старши офицерско военно звание, по-високо от подполковник и по-ниско от бригаден генерал; лице, носещо това звание.
1. (военно дело) Старши офицерско военно звание, по-високо от подполковник и по-ниско от бригаден генерал; лице, носещо това звание.
- Ударение
- полко'вник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пол-ков-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- полковници
Примери за използване на полковник
(военно дело)
- За проявена храброст той беше повишен в чин полковник.
- Полковникът заповяда на ротата да се строи.
Как се пише полковник
Грешни изписвания: палковник, пулковник, Пулковник, Полкувник, Полковнйк
Думата се пише с о в първата сричка (от полк) и с о във втората.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пълкъ
Произлиза от съществителното 'полк' (военна единица) + наставката '-овник', означаваща началник или лице, свързано с основата. Еквивалент на английското 'colonel'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- господин полковник
- о.з. полковник (от запаса)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
