полковнически
[poɫˈkɔvnit͡ʃɛski]
полковнически значение:
Какво е полковнически? Който принадлежи на полковник или се отнася до званието полковник.
1. (военно дело) Който принадлежи на полковник или се отнася до званието полковник.
- Ударение
- полко́внически
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пол-ков-ни-чес-ки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- полковнически
Примери за използване на полковнически
(военно дело)
- На раменете му блестяха нови полковнически пагони.
- Получи полковнически чин след успешното учение.
Как се пише полковнически
Грешни изписвания: пулковнически, полковничарски, полкувнически, полковнйчески, полковническй
Образувано от полковник, като звукът к преминава в ч пред наставката.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:полковник
Производно от 'полковник' + наставка '-ески' (с редукция и промяна на к -> ч).
Употреба
Чести словосъчетания:
- полковнически пагони
- полковническа униформа
- полковнически чин
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
