Dumite-BG – онлайн речник за българския език

полякинче

[poljɐˈkint͡ʃe]

полякинче значение:

Какво е полякинче? Дете от женски пол с полски произход; малка полякиня.

1. (етнография/общо) Дете от женски пол с полски произход; малка полякиня.
2. (разговорно) Дете на полякиня.
Ударение
полякѝнче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ля-кин-че
Род
среден
Мн. число
полякинчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на полякинче

(етнография/общо)
  • В групата имаше едно русо полякинче, което пееше прекрасно.
  • Малкото полякинче бързо научи български език.
(разговорно)
  • Тя се омъжи за българин и сега си имат едно мило полякинче.

Синоними на полякинче

Как се пише полякинче

Грешни изписвания: полякънче, полекинче, пулякинче, полякйнче
Пише се с я след 'л' и и в суфикса. Проверка: от думата 'поляк'.

Етимология

Произход:Славянски
Оригинална дума:полякиня
Умалително съществително, образувано от основата на 'полякиня' (жена от полски произход) чрез отсичане на окончанието и добавяне на наставката '-че'. Коренът е свързан със старобългарското 'поле' (жител на полето).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • русо полякинче
  • малко полякинче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.