Dumite-BG – онлайн речник за българския език

помагачка

[pomɐˈgat͡ʃkɐ]

помагачка значение:

Какво е помагачка? Жена, която помага, оказва съдействие в някаква дейност.

1. (общо) Жена, която помага, оказва съдействие в някаква дейност.
2. (право) Съучастничка в извършването на престъпление или нарушение (с негативна конотация).
Ударение
помага̀чка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ма-гач-ка
Род
женски
Мн. число
помагачки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на помагачка

(общо)
  • Тя беше дясната ръка на шефа и негова вярна помагачка.
  • В кухнята баба имаше нужда от малка помагачка.
(право)
  • Полицията задържа извършителя и неговата помагачка.

Антоними на помагачка

Как се пише помагачка

Грешни изписвания: помагашка, пумагачка, помъгачка, помагъчка
Пише се с о (представка по-) и а в корена (-маг-). Наставката е -ачка.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:помагам
От глагола 'помагам' + наставка '-ачка' за деец от женски род.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вярна помагачка
  • активна помагачка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.