помен
[ˈpɔmɛn]
помен значение:
Какво е помен? Възпоменателен обред за покойник, придружен с черпене ('раздаване') за 'Бог да прости'; панихида.
1. (религия) Възпоменателен обред за покойник, придружен с черпене ('раздаване') за 'Бог да прости'; панихида.
2. (пряко) Спомен, следа, признак за наличието на нещо (най-често в отрицателни конструкции).
- Ударение
- по̀мен
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-мен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- помени
Примери за използване на помен
(религия)
- Направиха помен за 40 дни от смъртта му.
- В църквата се отслужваше помен.
(пряко)
- Няма и помен от някогашната му слава.
- От снега вече нямаше и помен.
Синоними на помен
Как се пише помен
Грешни изписвания: Пумен
Няма специфични особености.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:pomьnъ
От старобългарски 'помьнъ', свързано с глагола 'помня'. Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- няма и помен
- правя помен
Фразеологизми:
- правя помен с чужда пита
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
